Dubai Desert UAE +

Пясъците в самия Дубай са почти бели на цвят и в далечината вместо смог се вижда как вятърът носи милиарди фини песъчинки под формата на прашна мъгла. Колкото повече се отдалечаваш от града и наближаваш пустинята пясъкът постепенно пожълтява докато придобие почти абсурдно червеникав оттенък, особено на фона на следобедното слънце. Небето е сиво, нищо че на снимките от туристическите каталози все изглежда твърде синьо. И аз бях изкушен да оцветя небето, на тази си снимка, но го оставих празно и сивеещо, каквото всъщност бе. Да се озовеш в пустинята е особено преживяване. Предполагам поне за нас, хората от европейския континент. Всичко изглежда пусто, безжизнено и безкрайно. И величествено... Толкова е завладяващо, че преставаш да забелязваш топлината. Ако се вгледаш напред погледът ти не стига до никъде, след това смутено забиваш поглед в пясъка пред себе си и виждаш непрекъснатия бяг на червеникавите песъчинки, носени от вятъра. И тогава осъзнаваш, как цялата тази пустош всъщност в същината си и едно безспирно и вечно движение. Пустинята всеки следващ миг е различна...